Ново изследване доказа двойния стандарт при храните в ЕС
извършено в България и в още 9 страни от Европейски Съюз, потвърди за следващ път - двойни стандарти при храните има. Кисело мляко, бисквити, шоколад, чипс, кока-кола, кафе, купени у нас, в Испания, Чехия, Дания, Унгария и т.н. - сякаш са от една и съща марка, а миришат друго и вкусът е друг, даже цветът им от време на време се отличава. Оказва се да вземем за пример, че в България чипсът е по-солен, но пък фантата е по-диетична (с по-малко захар) от това, което пият италианците. Чувствителни отлики има при лимонадата, студения чай, разтворимото кафе, при захарта в зърнените закуски и при солта в сиренето за мазане, означават създателите на разбора.
Сравнителното проучване обаче разкрива, че разликите не следват някакво ясно географско систематизиране. Вижда се и друго - че не става дума тъкмо за двойни стандарт, а за доста разновидности, и че оста на разделянето не е безусловно сред небогати и богати държави. Националните версии на фантата портокал да вземем за пример са цели осем - при взети от 10 страни проби. В Дания портокаловият сок в газираната напитка е единствено 4.5%, у нас е 5%, а в Холандия доближава 12%. Разнообразие има и във влаганите подсладители - у нас фантата наред с фруктоглюзен сироп съдържа захарин и цикламат. В Белгия поставят захар, аспартам и ацесулфам К, а в естонската напитка има единствено портокалов сок и захар.
В настоящето изследване (предното беше през 2018 г.) са включени 20 стоки - включително зърнени закуски, сирене за мазане " Филаделфия ", майонеза, леден чай, шоколад с лешници, пудинг на прахуляк " Д-р Йоткер ", " Киндер Пингуи ", разтворимо кафе и др. От всеки артикул са били закупени опаковки в 5 до 10 страни, с цел да се види има ли разлики - в етикета, опаковката, наличието - и какви са те. Специално жури е чело етикетите, разглеждало е и опитвало изделията, с цел да направи параленост. При 10 марки храни, т.е. в половината от всички изследвани, са били открити обилни съществени вариации. Стоките са били купени и доставени през септември, а тестването им е протекло през октомври-ноември.
Причините за нееднаквите проби са не една и две и несъмнено не може да се твърди, че разликите се дължат главно на това, че производителите дават по-добро качество в по-богатите страни, а на по-бедни клиенти като българите " пробутват " по-евтини версии. По-скоро компаниите в действителност приспособяват изделията си съгласно усетите на потребителите и избират да влагат първични материали и материали, създавани в съответната страна. Разлики може да се усещат даже и единствено тъй като заводите в другите страни употребяват разнообразни машини за преправка.
КЪДЕ КАКВО
Пепси-колата в България, Хърватия, Словения съдържа гума арабика, а в Дания, Латвия, Словакия - не.
Инстантното кафе " 3 в 1 " на " Якобс " също има национални особености. В Дания наличието на разтворимото кафе е 8%, а захарта е 52%, в България кафееното наличие е 10%, а захарта е кафява и е единствено 17%, в Естония, Унгария, Словакия кафето е 15%, а захарта е 62 на 100. Комисията по сравняването е отбелязала, че нашата вариация прави повече каймак и е междинна по мощ.
Картофеният чипс Lay`s Potato Chips Salted/Nature се оказва най-мазен у нас - 35% мазнини при 30% в белгийския вид.
Майонезата Heinz съдържа 68% олио (направено от рапица) в Италия и Нидерландия, в Испания мазнината е същият %, само че е от соя, а литовската е с цели 78% лой от рапица.
В киселото мляко " Активия " на " Данон " наличието на калций варира от 121 мг на 100 г в Унгария до 167 мг в Словакия и Нидерландия.
Испанската фанта портокал е най-диетична - само 81 kJ/100g; до момента в който италианците и белгийците получават над 200 килоджаула, изпивайки 100 г (което се изяснява с особеното количество захар - от едвам 4.5 г на 100 грама напитка в Испания до близо 12 г в Италия). При нас енергийната стойност е 187 kJ/100g.
ПРОМЕНИ
През 2017 година Еврокомисията издаде насоки за използване на европейското законодателство за отбрана на потребителите поради подозрения за двойно качество на питателните артикули в другите страни от Европейски Съюз. Година по-късно комисията предложи спомагателни правила, които да регламентират по кое време разликата в качеството е неприемливо заблуждение на потребителя. Тези разяснения би трябвало да бъдат признати от всяка страна членка до юни следващата година.
Сравнителното проучване обаче разкрива, че разликите не следват някакво ясно географско систематизиране. Вижда се и друго - че не става дума тъкмо за двойни стандарт, а за доста разновидности, и че оста на разделянето не е безусловно сред небогати и богати държави. Националните версии на фантата портокал да вземем за пример са цели осем - при взети от 10 страни проби. В Дания портокаловият сок в газираната напитка е единствено 4.5%, у нас е 5%, а в Холандия доближава 12%. Разнообразие има и във влаганите подсладители - у нас фантата наред с фруктоглюзен сироп съдържа захарин и цикламат. В Белгия поставят захар, аспартам и ацесулфам К, а в естонската напитка има единствено портокалов сок и захар.
В настоящето изследване (предното беше през 2018 г.) са включени 20 стоки - включително зърнени закуски, сирене за мазане " Филаделфия ", майонеза, леден чай, шоколад с лешници, пудинг на прахуляк " Д-р Йоткер ", " Киндер Пингуи ", разтворимо кафе и др. От всеки артикул са били закупени опаковки в 5 до 10 страни, с цел да се види има ли разлики - в етикета, опаковката, наличието - и какви са те. Специално жури е чело етикетите, разглеждало е и опитвало изделията, с цел да направи параленост. При 10 марки храни, т.е. в половината от всички изследвани, са били открити обилни съществени вариации. Стоките са били купени и доставени през септември, а тестването им е протекло през октомври-ноември. Причините за нееднаквите проби са не една и две и несъмнено не може да се твърди, че разликите се дължат главно на това, че производителите дават по-добро качество в по-богатите страни, а на по-бедни клиенти като българите " пробутват " по-евтини версии. По-скоро компаниите в действителност приспособяват изделията си съгласно усетите на потребителите и избират да влагат първични материали и материали, създавани в съответната страна. Разлики може да се усещат даже и единствено тъй като заводите в другите страни употребяват разнообразни машини за преправка.
КЪДЕ КАКВО
Пепси-колата в България, Хърватия, Словения съдържа гума арабика, а в Дания, Латвия, Словакия - не.
Инстантното кафе " 3 в 1 " на " Якобс " също има национални особености. В Дания наличието на разтворимото кафе е 8%, а захарта е 52%, в България кафееното наличие е 10%, а захарта е кафява и е единствено 17%, в Естония, Унгария, Словакия кафето е 15%, а захарта е 62 на 100. Комисията по сравняването е отбелязала, че нашата вариация прави повече каймак и е междинна по мощ. Картофеният чипс Lay`s Potato Chips Salted/Nature се оказва най-мазен у нас - 35% мазнини при 30% в белгийския вид.
Майонезата Heinz съдържа 68% олио (направено от рапица) в Италия и Нидерландия, в Испания мазнината е същият %, само че е от соя, а литовската е с цели 78% лой от рапица.
В киселото мляко " Активия " на " Данон " наличието на калций варира от 121 мг на 100 г в Унгария до 167 мг в Словакия и Нидерландия.
Испанската фанта портокал е най-диетична - само 81 kJ/100g; до момента в който италианците и белгийците получават над 200 килоджаула, изпивайки 100 г (което се изяснява с особеното количество захар - от едвам 4.5 г на 100 грама напитка в Испания до близо 12 г в Италия). При нас енергийната стойност е 187 kJ/100g.
ПРОМЕНИ
През 2017 година Еврокомисията издаде насоки за използване на европейското законодателство за отбрана на потребителите поради подозрения за двойно качество на питателните артикули в другите страни от Европейски Съюз. Година по-късно комисията предложи спомагателни правила, които да регламентират по кое време разликата в качеството е неприемливо заблуждение на потребителя. Тези разяснения би трябвало да бъдат признати от всяка страна членка до юни следващата година.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ